Мракобесният закон на Костадинов: когато чужди агенти викат дръжте чуждите агенти
През 1939-а година в Съединени американски щати влиза в действие Закон за регистрация на задграничните сътрудници. Целта му е да ограничи нацистката агитация в страната в навечерието на Втората международна война. През 2012-а година, в навечерието на анексията на Крим, Русия вкарва регистрация на задграничните сътрудници.
В Съединени американски щати след войната Законът за задграничните сътрудници е подложен на голям брой рецензии, против него има близо 90 каузи, вследствие на което той е омекотен, а в средата на 90-те години е ограничен до закон за лобистите, прокарващи ползите на непознати държавни управления. В Русия тече противоположният развой на стягане и към този момент близо 200 медии са оповестени за задгранични сътрудници.
При дългата болшевишка традиция не е изненада, че изразът " задграничен сътрудник " е един от най-омразните в Русия. Преди 10 години, при прощъпулника на мракобесния кремълски закон авторитетният социологически център " Левада " (който през днешния ден също е " задграничен сътрудник " ) попита съветските жители по какъв начин се отнасят към 11 наименования, като Европейски Съюз, НАТО, комунизъм, капитализъм, глобализация… За 62 % от жителите на федерацията понятието " задграничен сътрудник " предизвиква негативно отношение - по негативизъм го бие само думата " антисъветски " (66 на сто). Не е изненада и това, че под " задграничен сътрудник " хората схващат най-вече разузнавач, шпионин под прикритие или вътрешен зложелател, само че и всеки представител на друга страна, в това число от бизнес конструкция или социална организация.
По образеца на Путин
Българската партия " Възраждане " последва Путиновия образец и внесе в Народното събрание собствен план на Закон за регистрация на задграничните сътрудници. Той изисква саморегистрация на всички физически и юридически лица, които на годишна база, директно или индиректно, са получили финансова или материална помощ над 1000 лева и се занимават с разпространяване на информация посредством медиите, с образование и с политическа активност. На такива " сътрудници " се не разрешава да правят активност в държавни и частни детски градини, учебни заведения и ВУЗ-ове, лечебни заведения, структури на Министерство на вътрешните работи и Българска академия на науките и др. Забранява им се да вземат участие в политически действия и да получават държавно и общинско финансиране.
От обществените изказвания на водача на " Възраждане " и сътрудниците му отдавна е ясно в кои организации и медии се прицелва законопроектът: " Америка за България ", " Икономедиа ", " Медиапул ", " Свободна Европа ", " Дойче веле ", фондациите " Конрад Аденауер " и " Фридрих Науман " … Тези медии ще би трябвало да окичат като с нацистки жълти звезди страниците и уеб страниците си с надпис " задграничен сътрудник ", а непознатите фондации, подпомагащи обединенията от своите политически фамилии у нас, ще бъдат прогонени.
Науката ще остане единствено " в действителни граници " от 110 000 кв. км. И освен публичните науки и хуманитаристиката - та нали в случай че някой наш IT специалист, получаващ пари по теоретичен план извън и преподаващ в наш ВУЗ каже, че Джон Атанасов не е бащата на компютъра, би трябвало завчас да бъде уволнен, изцяло " в сходство с общочовешките полезности и национални обичаи ", каквато е задачата на рестриктивните мерки съгласно претекстовете на вносителите на закона.
А на кого заплаща " Русия за България "?
Освен че още от първия си член и за неспециалист проектозаконът в правно-техническо и в лингвистично отношение е образец за кръжочна самоинициатива, той е пропит от неистини и безпросветност. Според претекстовете на създателите му казусът е, че подпомагането от " незнайни задгранични източници " води до прокарването на " личните ползи на задгранични групи по ползи " и на " задгранични политики и идеологии ". Нищо сходно - това подкрепяне, най-малко що се отнася до медиите и фондациите, взети на прицел, е изцяло известно откъде идва и в какви размери. За разлика от " подпомагането " на " четирихилядниците " от Кремъл например.
Никоя " Русия за България " никога не е обявявала на коя медия, на кой публицист и на кой политик какъв брой пари е дала. Колкото до частните ползи, в едно свободно и законово контролирано общество такива може да прокарва всеки, без значение непознат или български " сътрудник " е. Колкото до " непознатата идеология ", никоя нация няма патент върху либерализма, консерватизма и социализма например, само че и трите имат собствен живот в България още от началото на Третата българска страна. А що се отнася до чуждата политика, в интернационалните връзки всяка страна прокарва точно своята политика, а в случай че го прави нелегално, спецслужбите и правораздаването са призвани да противодействат.
Фашизоидната рекламация на закона обаче е " да бъдат налагани общностни цели в политическия и обществения живот на България ". Очевидно създателите му нямат поради задачите на свободното демократично общество, другояче нямаше да го лимитират, а напълно други - като " суверенната народна власт " на Путин например.
Целта на законопроекта е транспарантна
Отправната точка в законопроекта е разбирането за " задграничен ", в което имплицитно се съдържа понятието за зложелател. Ако е по този начин, решението е напълно просто - и в практиката, и в теорията. Враг е оня, който те е оповестил за неприятелска страна - Русия. А другари са тези, с които си съдружник - страните от Европейски Съюз и НАТО. Депутатите от " Възраждане " досега не са се потвърдили като следовници на Енвер Ходжа, за който целият свят е неприятелски и всеки би трябвало да си има бункер. Не, те не са против всички страни, целта им още веднъж е да ни откъснат от нашите съдружници, като сега ги трансфорат в " задгранични сътрудници " - в изгода на неприятелската Путинова империя.
България и съдружниците ѝ от дълго време постановиха ограничавания на кремълските пропагандни медии, управници, олигарси и глашатаи. Ако ще одобряваме закон за задграничните сътрудници, то първата регистрирация по него по право се пада на " Възраждане ".
Още по темата
В Съединени американски щати след войната Законът за задграничните сътрудници е подложен на голям брой рецензии, против него има близо 90 каузи, вследствие на което той е омекотен, а в средата на 90-те години е ограничен до закон за лобистите, прокарващи ползите на непознати държавни управления. В Русия тече противоположният развой на стягане и към този момент близо 200 медии са оповестени за задгранични сътрудници.
При дългата болшевишка традиция не е изненада, че изразът " задграничен сътрудник " е един от най-омразните в Русия. Преди 10 години, при прощъпулника на мракобесния кремълски закон авторитетният социологически център " Левада " (който през днешния ден също е " задграничен сътрудник " ) попита съветските жители по какъв начин се отнасят към 11 наименования, като Европейски Съюз, НАТО, комунизъм, капитализъм, глобализация… За 62 % от жителите на федерацията понятието " задграничен сътрудник " предизвиква негативно отношение - по негативизъм го бие само думата " антисъветски " (66 на сто). Не е изненада и това, че под " задграничен сътрудник " хората схващат най-вече разузнавач, шпионин под прикритие или вътрешен зложелател, само че и всеки представител на друга страна, в това число от бизнес конструкция или социална организация.
По образеца на Путин
Българската партия " Възраждане " последва Путиновия образец и внесе в Народното събрание собствен план на Закон за регистрация на задграничните сътрудници. Той изисква саморегистрация на всички физически и юридически лица, които на годишна база, директно или индиректно, са получили финансова или материална помощ над 1000 лева и се занимават с разпространяване на информация посредством медиите, с образование и с политическа активност. На такива " сътрудници " се не разрешава да правят активност в държавни и частни детски градини, учебни заведения и ВУЗ-ове, лечебни заведения, структури на Министерство на вътрешните работи и Българска академия на науките и др. Забранява им се да вземат участие в политически действия и да получават държавно и общинско финансиране.
От обществените изказвания на водача на " Възраждане " и сътрудниците му отдавна е ясно в кои организации и медии се прицелва законопроектът: " Америка за България ", " Икономедиа ", " Медиапул ", " Свободна Европа ", " Дойче веле ", фондациите " Конрад Аденауер " и " Фридрих Науман " … Тези медии ще би трябвало да окичат като с нацистки жълти звезди страниците и уеб страниците си с надпис " задграничен сътрудник ", а непознатите фондации, подпомагащи обединенията от своите политически фамилии у нас, ще бъдат прогонени.
Науката ще остане единствено " в действителни граници " от 110 000 кв. км. И освен публичните науки и хуманитаристиката - та нали в случай че някой наш IT специалист, получаващ пари по теоретичен план извън и преподаващ в наш ВУЗ каже, че Джон Атанасов не е бащата на компютъра, би трябвало завчас да бъде уволнен, изцяло " в сходство с общочовешките полезности и национални обичаи ", каквато е задачата на рестриктивните мерки съгласно претекстовете на вносителите на закона.
А на кого заплаща " Русия за България "?
Освен че още от първия си член и за неспециалист проектозаконът в правно-техническо и в лингвистично отношение е образец за кръжочна самоинициатива, той е пропит от неистини и безпросветност. Според претекстовете на създателите му казусът е, че подпомагането от " незнайни задгранични източници " води до прокарването на " личните ползи на задгранични групи по ползи " и на " задгранични политики и идеологии ". Нищо сходно - това подкрепяне, най-малко що се отнася до медиите и фондациите, взети на прицел, е изцяло известно откъде идва и в какви размери. За разлика от " подпомагането " на " четирихилядниците " от Кремъл например.
Никоя " Русия за България " никога не е обявявала на коя медия, на кой публицист и на кой политик какъв брой пари е дала. Колкото до частните ползи, в едно свободно и законово контролирано общество такива може да прокарва всеки, без значение непознат или български " сътрудник " е. Колкото до " непознатата идеология ", никоя нация няма патент върху либерализма, консерватизма и социализма например, само че и трите имат собствен живот в България още от началото на Третата българска страна. А що се отнася до чуждата политика, в интернационалните връзки всяка страна прокарва точно своята политика, а в случай че го прави нелегално, спецслужбите и правораздаването са призвани да противодействат.
Фашизоидната рекламация на закона обаче е " да бъдат налагани общностни цели в политическия и обществения живот на България ". Очевидно създателите му нямат поради задачите на свободното демократично общество, другояче нямаше да го лимитират, а напълно други - като " суверенната народна власт " на Путин например.
Целта на законопроекта е транспарантна
Отправната точка в законопроекта е разбирането за " задграничен ", в което имплицитно се съдържа понятието за зложелател. Ако е по този начин, решението е напълно просто - и в практиката, и в теорията. Враг е оня, който те е оповестил за неприятелска страна - Русия. А другари са тези, с които си съдружник - страните от Европейски Съюз и НАТО. Депутатите от " Възраждане " досега не са се потвърдили като следовници на Енвер Ходжа, за който целият свят е неприятелски и всеки би трябвало да си има бункер. Не, те не са против всички страни, целта им още веднъж е да ни откъснат от нашите съдружници, като сега ги трансфорат в " задгранични сътрудници " - в изгода на неприятелската Путинова империя.
България и съдружниците ѝ от дълго време постановиха ограничавания на кремълските пропагандни медии, управници, олигарси и глашатаи. Ако ще одобряваме закон за задграничните сътрудници, то първата регистрирация по него по право се пада на " Възраждане ".
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ